За първи път от десет години насам ще изляза на улицата, за да подкрепя дадена кауза. Двете каузи, за които в известен смисъл съжалявам, че не излязох навън, за да застана зад тях, е протестът в защита на фотографа Емил Иванов, който беше пребит от полицаи в двора на Съдебната палата през лятото (същия ден, в който разни хора и на мен ми държаха сметка защо снимам, и то в два различни града) и протеста, посветен на свободата на словото на блогърите. (Някой път ще обясня, защо на този етап се въздържам от ангажиране с екологични протести.)
Смятам, че тоталното шпиониране на всичко, което вършим в интернет може да има, би довело страшни последствия. Още повече, като се има предвид, че на българските институции (особено на МВР и съдебната власт) не може да се има никакво доверие.
Личното ми пространство е нещо, на което държа. Огромната част от общуването с близките ми хора минава през интернет. Не вярвам, че самите писма, съобщения и т.н. никой няма да ги чете. Дори и да е така, не ми е приятно държавата да знае с кого и колко си говоря, какви сайтове посещавам и така нататък. Не искам да съм заподозряна априори. Ако примерно вчера съм получила писмо от Алексо Петров или ако си приказвам с фотографи на актови снимки, или ако харесвам Дейвид Хамилтън, това не е работа на държавата.
За да се противопоставя на интернет паноптикума, утре около 12,30 часа смятам да се появя в градинката пред телефонната палата на Гурко 6 (до картата стигнах посредством блога на Богомил Шопов). Ще изглеждам общо взето като на снимката, но по-цветно, по-малко раирано, с очила, доста вероятно и с шапка, с повечко дрехи и, разбира се, със скъпия ми FZ7. Ако някой от вас ме разпознае, може да ми се обади :-).
Смятам, че тоталното шпиониране на всичко, което вършим в интернет може да има, би довело страшни последствия. Още повече, като се има предвид, че на българските институции (особено на МВР и съдебната власт) не може да се има никакво доверие.
Личното ми пространство е нещо, на което държа. Огромната част от общуването с близките ми хора минава през интернет. Не вярвам, че самите писма, съобщения и т.н. никой няма да ги чете. Дори и да е така, не ми е приятно държавата да знае с кого и колко си говоря, какви сайтове посещавам и така нататък. Не искам да съм заподозряна априори. Ако примерно вчера съм получила писмо от Алексо Петров или ако си приказвам с фотографи на актови снимки, или ако харесвам Дейвид Хамилтън, това не е работа на държавата.
За да се противопоставя на интернет паноптикума, утре около 12,30 часа смятам да се появя в градинката пред телефонната палата на Гурко 6 (до картата стигнах посредством блога на Богомил Шопов). Ще изглеждам общо взето като на снимката, но по-цветно, по-малко раирано, с очила, доста вероятно и с шапка, с повечко дрехи и, разбира се, със скъпия ми FZ7. Ако някой от вас ме разпознае, може да ми се обади :-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Аз бих се обадила, но съм много далече...
ОтговорИзтриванеКаква прекрасна коса! Данос е съберат много хора на протеста!
Яна, духом ще сте там :-).
ОтговорИзтриванеПоредната идиотия, която БНТ са измислили, че трябва да се въведе система родителите да получават есемес, когато децата им посещават "лоши" сайтове. И цяла вечер БНТ ни убеждава колко по-опасен е интернет от "реалния живот". Не съм родител, но мисля, че ако родителите възпитават децата си в дух на взаимно доверие и уважение, няма да се налага да ги шпионират.
А на косата ще предам :-). Тя стигаше до малко под кръста ми през ноември, но ме хванаха лудите, взех ножицата и...