Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.06.2010 г.

Реалистичен хорър с декор България



Август.

Докато събирате първия си тен на плажа, се отдавате на размисли за живота. Размислите са приятни, защото животът ви се развива добре. Въпреки кризата, успяхте да си намерите работа и по всичко личи, че след изтичане на изпитателния срок ще ви назначат на безсрочен трудов договор. Детето ви е развълнувано от първия си досег с морето, а половинката ви е щастлива, че и тази година можахте да си позволите почивка. Още сте уморени от пътя, но се радвате, че веднага намерихте уютна частна квартира. Хазяйката изглежда мила жена и дори ви предложи обяд.

Четири дни по-късно сте в същото състояние на духа, но вече отпочинали и с лек тен. Докато се наслаждавате на последните часове от съня си, а слънцето изгрява, чувате шум от разбиване на врата. Събуждате се и докато се окопитите, в стаята нахлуват полицаи и събарят на пода вас и половинката ви. Детето реве. Питат ви дали сте си направили временна регистрация на адреса на частната квартира. Вие, разбира се, не сте. Хазяйката обикаля наоколо и кърши ръце. Полицаите искат от хазяйката договор за наем с вас. Естествено, договор няма. Договор нямат и наемателите по другите стаи, но полицията не влиза при тях.

Докато още се разсънвате и се надявате, че всичко е само лош сън, вие и половинката ви се оказвате с белезници. Питате в какво точно сте обвинени. Полицаите грубо ви отговарят да си намерите адвокат и тогава сте щели да разберете.

Закарват ви в полицията. Дълго ви разпитват защо не сте се регистрирали и защо нямате договор за наем. Адвокат не присъства. Настоявате за адвокат, но истината е, че не познавате никого в това курортно градче. След известно време идва някакъв адвокат, който изглежда близък с полицаите. Кара ви да повторите всичко, което сте казали до момента. Питате в какво сте обвинени. Не можете да повярвате, когато чувате "отвличане", "съучастие в данъчни престъпления", "укриване". Та вие сте съвестни данъкоплатци, никого не сте отвличали и никога не сте се крили. Но, обяснава адвокатът, не сте се регистрирали с адреса на квартирата и не сте сключили договор за наем, с което сте помогнали на хазяйката да укрие данъци. А кого сме отвлекли, питате. Детето си - отговаря адвокатът и пояснява, че след като не можете да бъдете намерени на мястото, където сте адресно регистрирани, няма гаранция, че не сте отвлекли собственото си дете с цел трафик. Много деца стават обект на трафик от страна на родителите си.

Идва представител на социалните служби и пред смаяния ви поглед взима детето ви. Казва, че то ще бъде настанено в институция, докато се реши вашият случай. Докато с половинката ви се опитвате да си вдъхнете кураж, грубо ви разделят и ви закарват съответно в мъжкия и женския арест.

На следващия ден медиите разпространяват съобщение със заглавие: "Акция "Крадци на деца": Семейство висшисти отвличат детето си, за да го продадат, участват в данъчни престъпления".

Отказват да ви пуснат от ареста, дори и под гаранция.

Приятелите ви са скандализирани от случая и правят група във Facebook във ваша защита.

Нито срещу хазяйката ви, нито срещу другите й квартиранти, нито срещу който и да е друг турист, почиващ на частна квартира, са предприети каквито и да е действия.

Септември

Вие и половинката ви сте все така в ареста. Отказва ви се да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита бързо набира последователи. Случаят ви става популярен, във ваша защита се включват и редица правозащитници, които дават пространни интервюта относно нарушените ви права в сутрешните блокове на много телевизии.

Междувременно привършват хапчетата на половинката ви, която страда от хронично заболяване. За да получи лекарствата си, трябва да се представи рецепта в аптека, която работи със здравната каса. Отказват да й осигурят лекарствата, защото, за да има достъп до местната здравна каса, трябва да се е била регистрирала в курортния град и да си е избрала временен личен лекар, който да изпише рецептата. Половинката ви се сеща за спасителен вариант - има в себе си европейска здравна карта. България е в Европейския съюз, значи би трябвало да важи. Отново отказват - с аргумента, че европейската здравна карта покрива само спешни случаи, не и хронични заболявания.

Октомври

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита има вече близо 10000 членове.

Изтича срокът на временния ви трудов договор. Шефът ви държи на вас, но работата не може да чака, а е и криза. Вашето място се заема от друг човек, а вие оставате без работа.

Здравословното състояние на половинката ви рязко се влошава поради липсата на лекарства. Получава криза и е приета в болница за няколко дена. След стабилизиране на състоянието й е върната обратно в ареста.

Ноември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита не нараства повече и активността в нея започва да замира. Случаят ви вече не е толкова интересен на медиите.

От първото съдебно заседание по вашия случай ви става ясно, че всъщност полицията, прокурорът, съдията и адвоката ви са си доста близки.

Половинката ви получава нова криза. Отново болница, стабилизиране и връщане в ареста.

Декември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook е почти замряла. Хората са заети с мисли за Коледните празници и почти не се сещат за вас.

Половинката ви получава две кризи, втората от които особено тежка. Посреща Коледа и Нова година в болницата, с полицейска охрана.

Януари

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook не дава признаци на живот.

Половинката ви вече почти не излиза от болницата. Край вратата на болничната стая неотлъчно стои полицейска охрана, въпреки че няма смисъл, защото половинката ви практически не може да става.

Февруари

Продължавате да сте в ареста.

Отнемат ви родителските права, защото не сте потърсили детето си в продължение на шест месеца. Детето ви е предложено за осиновяване.

***

Тази история е измислена, но сценарият е напълно реалистичен. Вдъхновение почерпих от различни случаи и практики.

1. Някои от случаите, послужили за вдъхновение:

Преди един ден стана ясно, че Максим Савов е получил осъдителна присъда от 3 години (пет - изпитателен срок) за 480 лева, които на всичко отгоре не е откраднал - има достатъчно доказателства за това. Паралелът със съименика му Стависки се налага самичък.

Аревик Шмавонян получи отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В мотивите си за отказа съдийката признава, че Аревик и Давид са де факто семейство и я съветва да остане в България, като уреди статута си според Закона за чужденците. Което Аревик не може да направи, понеже няма как да се омъжи за Давид - той няма лични документи.

Преди малко повече от две години моят добър приятел беше възстановен на работа в ЮЗУ след второто си уволнение. Появавянето му в Благоевград предизвика ужас сред бившите му колеги, местния съд и други, които имат пръст в съсипването на живота му. Насред разнообразните опити Дошков да бъде "неутрализиран", един беше особено оригинален. Петър беше за няколко дни в Благоевград (не помня дали за квесторство, или за часове) и беше отседнал в преподавателската база. На втория от тези дни го срещнала полиция и му поискала сметка защо още не се е регистрирал в Благоеврад, след като пребивава там. Когато научих това, изпаднах в шок, защото многократно ми се беше случвало да оставам в Благоевград с дни и никога не ми е идвало на ум да се регистрирам. Дошков обаче е печен и отговорил на полицията, че регистрацията се извършва в тридневен срок, а е още вторият ден.

Случаят с читанка.инфо, който е поредният пример, че ако решат да набедят някого, винаги могат да го направят, докато истинските престъпници продължават да се подвизават безнаказано.

2. Някои от практиките, послужили за вдъхновение:

Зачестилите шумни полицейски акции със съмнителен ефект.

Практиките беззащитни и в немалко случаи невинни хора да стават обект на административен (в частност - полицейски) произвол.

Практиката да се нарушават правата на задържания, като не им се предоставя информация за причините на задържането им под предлог, че такава ще бъде предоставена на адвоката им. Това е противозаконно - адвокатът не е нищо повече от законен представител на задържания. Човек може да избере и да няма адвокат, това не означава да не му се предоставя информация.

Практиките хора да бъдат санкционирани заради неща, които не са направили, защото е нямало как да извършат. Примерно, някои от чужденците в Бусманци преди това са били в затвора. Докато са излежавали наказанието си, е изтекла визата им. След освобождаването им от затвора те директно са вкарвани в Бусманци, защото... са с изтекла виза.

Практиките на изписване на лекарства от здравната каса - действително, ако ви свършат лекарствата, докато сте на почивка, трябва да се регистрирате, да си намерите временен личен лекар и т.н.

***

"Такива неща" не се случват само на "другите". Следващият може да е някой от нас.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.06.2010 г.

За лицата, куража и... парите


Младежът на снимката е Krijs - авторът на един от най-любимите ми блогове, приятелче, студент по психология в Германия и - не на последно място - гей. Снимах го в Червената къща на миналия гей парад, с уговорката да я публикуваме, все едно дали в моя или в неговия блог, когато събере кураж за това. Преди време му напомних за уговорката ни и се оказа, че той междувременно бил набрал кураж, но бил забравил за разговора :-). И се разбрахме да кача снимката.

Докато е в космополитния и толерантен Мюнхен,
Krijs е в безопасност. Но не се знае дали снимката му няма да се окаже в някой списък за "прочистване" тук, в България. Както и снимката на който и да човек с различна от традиционната сексуалност. Или пък хетеросексуален, но евреин. Или чужденец. Или правозащитник. Или анархист. Или твоята снимка. Или моята.

Да си призная, трудно ми е след митинга в защита на чужденците. Искаше ми се да мога да кажа - не ви трябват пари за охрана, полицията си върши работата. Искаше ми се да напиша наръчник за това, как се организира митинг без пари. Искаше ми се да кажа - няма от какво да се страхуваме.

Сега не мога да кажа нито едно от тези неща. Не защото самият митинг не се получи - напротив, много добре стана, според мен - може би леко хаотичен, с голяма доза на импровизация, но пък от сърце. А защото не съумях да опазя всички, които искаха да бъдат част от него. Вместо това, ще се присъединя към призива на организаторите на гей парада, който ще се проведе в събота, за набиране на средства. Като не мога да дам достатъчно добър пример как нещо се прави без пари, мога само да призная, че гей парадите в София досега са добър пример за това, как нещо се прави с пари :-).

Да се върна обаче на темата за страха. Много от приятелите ми няма да се съгласят, но отново ще кажа - според мен, ако участваме в публични акции, все едно дали митинги, протести, гей паради, флашмобове или каквото и да е, няма смисъл да крием лицата си. Основанията ми за тази теза се делят на две групи: прагматични и граждански.

Прагматични основания:

Когато човек е на някакво публично събиране, всеки има право да го снима. На познати можеш да обясниш, че не искаш лицето ти да се показва на снимки или на видео, но на непознати и особено на журналисти - трудно. А на недобронамерени нацистчета, документиращи кой ходи на гей паради - още по-трудно. Ако наистина имаш основания да се притесняваш, че ще си имаш неприятности с работодатели, колеги или познати, ако разберат, че си гей/лейсбийка, по-добре не ходи на прайда. Пък нали и прайдът е уж за това - да покажеш, че не ти пука, напротив - гордееш се. Как се гордееш, като се криеш?

Познавам много храбри и с пиперлив език активисти, които почти изпадат в шок, ако разберат, че всъщност знам как се казват. А ако се окаже, че знам и как изглеждат, не ми се мисли :-). Познавам хора, които съвсем основателно се опасяват, че снимките им са разпространени по разни нацистки сайтове и затова крият лицата си. Но защо ги крият, след като снимките им вече са разпространени? Какъв е проблемът, че са били на някакво събитие? По-важно е много добре да се обмисли маршрутът от и до събитието и да не изтича информация за него. Не знам дали младежите от "23 септември" щяха да крият лицата си на митинга в Бусманци - причакани са в трамвая, с който са пътували, и е нямало как да се скрият, дори и да са искали.

Граждански основания:

Знаем, че има хора, които открито се борят за определени каузи. Понеже сме на вълна "гей парад", ще спомена например Аксиния Генчева и Станимир Панайотов, не че няма и други. Както стана ясно, има и хора, които не са искали открито да се борят за каузите си, но са били разкрити и също се знае кои са. Колкото повече хора се крият (успешно), толкова по-малко ще бъдат онези в списъците за "прочистване" и, съответно, толкова по-разпознаваеми ще бъдат те. Колкото повече са лицата, толкова по-малко ще има кой да бъде бит.

Сиреч, ако си гей и се криеш, натрисаш хора като Аксиния и Станимир. Същото важи за която и да е друга област, в която храбро раздаваш акъли или дори участваш, ама да не видят кой си.

Не искам да ти обещая, че няма да си имаш неприятности, ако се разкриеш. Покрай митинга в защита на чудженците прочетох из нета ужасяващи неща по адрес на Кулеков, Яна Тавание и моя милост, включително заплахи (само за Виктор Лилов май нищо лошо не прочетох - късметлия).

Не ми беше за сефте: когато преди две години и нещо с Боряна Димитрова се осмелихме открито са се обявим срещу корупцията в ЮЗУ, бяхме подложени на тормоз на работното място, включително отнемане на часове (аз получих и дисциплинарно наказание), плюс анонимни клевети и заплахи в интернет. В резултат напуснахме (първо аз, след два дни тя), защото вече нямаше начин да преподаваме и да останем верни на себе си. Същите хора, които анонимно ме плюеха и заплашваха тогава, продължават и сега, година след като съм напуснала. Само душат и търсят повод. Въпреки че преподаването ми липсва, не съжалявам, че навремето излязох от анонимност. Защото иначе нямаше да мога да се гледам в огледалото.

Така че не мога да ти кажа, че всичко ще е по мед и масло, като се разкриеш. И само ти решаваш дали ще го направиш, или ще останеш храбър като част от масата, скривайки се зад лицата на Аксиния, Станимир, Krijs и останалите.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.06.2010 г.

Никога не казвай: "никога вече Пирогов"


Аз (просната на операционната маса):
- Вие ли сте анестезиологът?
Анестезиологът:
- А ти кой си мислиш, че съм - Кумчо Вълчо?

Преди около година и половина имах неприятен опит в "Пирогов", който описах сравнително евфемистично (ако бях споделила подробностите, рискувах бан от читателите с по-чувствителен стомах). Сега справедливостта ме задължава да разкажа и положителния си опит от тази болница.

Когато една вечер преди няколко седмици се оказах с киста с размерите на кокоше яйце, избуяла не за дни, а за часове, се обадих на близка роднина, на чието мнение за болници и доктори се доверявам безрезервно, понеже е боледувала от почти всичко и има богат личен опит с доктори и болници. Помолих я да ме насочи към ама наистина много добър гинеколог. Роднината - без никакво колебание - ми препоръча доктор Людмил Джунков, заместник-шеф и началник на отделението "Спешна операвитивна гинекология"
на "Пирогов". Аз, естествено, се нацупих, като чух "Пирогов", но роднината беше безкомпромисна - ако съм искала съвет от нея, това бил съветът. Иначе съм можела да отида и в луксозната Военна болница, но не гарантирала за гинеколозите там.

Реших, че след като съм помолила за съвет, ще слушам. Веднага се обадих на доктора, който също така веднага ми каза диагнозата (не се учудих много, защото бях стигнала до същия извод след няколко минути четене в интернет) и ме покани моментално да отида при него. Кабинетът му се намира на партера на "Пирогов", в един коридор, на който дясната половина на окачения таван по дължина липсва и циркулират носилки и колички, на вид стари поне колкото болницата. Докторът ме прегледа и каза, че без операция няма да се мине, но първо трябва да пия десет дни антибиотици, за да спадне отокът около кистата. Или пък да ме цепнат и да изкарат гадното съдържание, после да зараствам 50 дни и след това да ме оперират. Избрах, естествено, първия вариант - по-добре една операция, отколкото две.

След като си изпих антибиотика и минаха още няколко дни, нещото не беше спаднало достатъчно, но докторът прецени, че вече ставам за операция (в противен случай трябваше много да се чака и нямаше гаранция, че няма пак да се надуе). Отново ми даде два варианта - по-сериозна операция с изрязване на всичко (кистата и капсулата около нея), но с по-бързо зарастване и по-съвременен метод - по-лека операция, с отваряне, а не изрязване, но по-бавно зарастване. Избрах по-съвременния метод.

И така, на 14-ти юни постъпих в "Пирогов". Очаквах да попадна в неприятно-порутена обстановка като онзи коридор на партера и много се учудих, когато ме въведоха в приятно малко отделенийце, подобно на апартамент, а стаята с хубава дограма, боядисана (е, вярно, в болнично резедаво), със седем легла, но широка, и с работещ (е, срещу заплащане) телевизор. Повече приличаше на отделна малка клиника, отколкото на част от голяма болница. Хладилникът беше в другата от общо двете стаи за болни. Отделно имаше стая за докторите, акушерките и санитарките, манипулационна, преградено със завеска място за преглед, баня с тоалетна. Копчетата за спешно повикване работеха и винаги се намираше кой веднага да се отзове.


Не по-малко учудена бях от отношенията към пациентите в това отделение - мило, добронамерено, щадящо, грижовно, неформално - като към човек, а не като към парче месо. Така и трябва да бъде, но подобно отношение към пациенти бях виждала само в някоя и друга сапунка, доколкото изобщо съм попадала на сапунки. Какво ще кажете например за следните сцени:

Първа сцена: Джунков, светилото, шеф на отделението и зам.-шеф на "Пирогов", помага да бъде пренесена от носилката на леглото оперирана жена с наднормено тегло. Въпреки че това е "задължение" на санитарките. И то помагаше с вид на човек, на когото това му е работата, а не със снизхождение или яд.

Втора сцена: Когато ме изписваха, една от сестрите не искаше да ме пусне, преди да хапна първа от бонбоните, които съм им оставила.

Общата човешка атмосфера се пренасяше и в отношенията между болните. Тези, които още не бяха оперирани или вече се бяха посъвзели, помагаха, с каквото могат, на прясно оперираните, които още не можеха да стават. И въпреки че в един момент стаята си запълни капацитета - станахме седем болни - никой с нищо не показа, че останалите му пречат с каквото и да е.

Като си говорим за сапунки, тъкмо те ми бяха най-досадното нещо в болницата. Понеже в стаята все имаше някой прясно опериран и някой, който не може да спи, телевизорът работеше по 24 часа, все на БТВ. След ден-два започнах смътно да различавам 3 турски и 2 латино сапунки (може да са били и повече, знам ли...). Искаше ми се поне нощем да е тихо и тъмно, но си давах сметка, че за много хора фоновата телевизия е средство за абстрахиране от страха и болката. Аз предпочитам тишина и тъмнина, но щях да ги имам, като се прибера вкъщи.

Не ме беше страх преди операцията, по-скоро чувството ми за самосъхранение се прояви в това, че когато ме поведоха към операционната, започна да ми става смешно от всичко. В самата операционна, въпреки че не беше към отделението, ситуацията беше също толкова хуманна и щадяща. Най се притеснявах, че като вляза, ще видя скалпели и всякакви хирургически страхотии, предназначени да нарушат целостта на клетото ми тяло, и ще се паникьосам, но нищо такова не видях. Докторите решиха, че може да ми е студено от климатика, и го спряха, въпреки че не настоявах, дори им казах, че тъй като аз ще спя, важното е на тях да им е добре. Бяха така добри да не ме връзват, докато заспя. За после - нямам спомени.

Не помня да съм заспивала постепенно от упойката. Просто в някакъв момент съм заспала, после също толкова рязко отворих очи, когато ми казаха да се събудя. Първата ми мисъл беше: "Бодра съм, в пълно съзнание съм, не ми е лошо от упойката". Втората ми мисъл беше: "БОЛИ!!!" След втората обезболяваща инжекция вече не циврех толкова и престанах да хапя чаршафа. Чак след два дена научих, че се е наложило да ми направят по-тежката от двете операции, тъй като кистата се е оказала много възпалена (нещо, което не се установи предварително, понеже не ме болеше, а и кръвните ми изследвания бяха в норма). И сега съм горд притежател на 6-7 външни шева и "много" (по думите на доктора) вътрешни.

Изписаха ме в петък. Още нямам много сили, все ми се лежи, обаче се опитвам лека-полека да влизам в час. Когато болките стават трудно поносими, взимам нещо обезболяващо, но като цяло се старая да трая, доколкото мога. Днес съм взела силно обезболяващо и в резултат на това най-сетне успях да завърша този пост.

Между другото, заболяването ми и съответно операцията не се поемат от Здравната каса. Платих под формата на избор на екип - 325 лева - и още по 4,80 за ден престой. И двете суми бяха платени на касата, нямаше и намек за нещо повече. Май бях единствената от състайничките ми, на която се е наложило да си плаща операцията, но към всички отношението беше еднакво добро. Да, и първатата консултация при доктор Джунков струваше 25 лева (отново платени на касата). За втория преглед и за изследванията, които ми направиха, не съм плащала нищо - явно са ги сложили към сумата за "избор на екип". Всички пари, които дадох, не са непосилна сума за мен и не съжалявам за тях, но ме е яд на здравната ни система, защото най-съвестно се осигурявам върху всичките си доходи - и от трудови правоотношения, и от хонорари. В една нормална държава лечението ми щеше да бъде поето от здравните ми осигуровки. Но така е при сбъркан и монополен модел на здравни услуги - ще си плащам от джоба...

Заключение: Ако имате гинекологичен проблем, за който имате съмнения, че може да е за операция, нямам никакви колебания да препоръчам доктор Людмил Джунков и отделението по спешна оперативна гинекология в "Пирогов".

п.п. Off topic. Тази сутрин, докато не бях в състояние да седя от болка, легнах на дивана и прочетох първите 125 страници от "Алкохол" на Калин Терзийски. Евала, брат Кайо, дебютният ти роман ме зариби тотално. Въпреки че с алкохола нямам опит никакъв. Нямам търпение да я довърша, но Крис все още я е окупирал... Книгата, прочее, би била много полезна за онези, които все слагат етикети на хората и ги причисляват към някакви "групи", приписвайки им негативите на други хора. Но точно те няма да я прочетат. Или, по-лошо, ще я попрегледат злонамерено.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.06.2010 г.

Отворено писмо до Мартин Димитров

(Джавед Нури и Давид Арутюнян - "нелегални имигранти")

Уважаеми господин Димитров,

Обръщам се с отворено писмо към Вас, защото съм гласувала за Синята коалиция и защото Ви имам доверие. Навремето заложих на Вас и сега смятам, че сте най-добрият председател на СДС от много години насам. Признавам си, че след последните парламентарни избори имах известни притеснения, че може да се изкушите да участвате в управлението на всяка цена, но поведението Ви в парламента ясно показва, че има неща, с които не бихте направили компромис. А те са принципите Ви и стремежът Ви да защитавате интересите на гласоподавателите си, както и на гражданското общество (например при обсъждането на Закона за електронните съобщения, отмяната на забраната за тютюнопушене на обществени места и др.).

Има отделни пунктове, в които не споделям принципите Ви, но съм убедена, че това, за което Ви призовавам да вземете отношение, е в съответствие с тях. Защото, господин Димитров, Вие защитавате ценностите на индивидуалната свобода и отговорност, правото на живот, правото на собственост, равенството пред закона, конкуренцията, семейството.

Замислям това писмо отдавна и се притеснявам да не съм закъсняла с него. Събитията от изминалите дни ясно показват, че когато определени проблеми не стават тема на грамотно, демократично и цивилизовано политическо говорене от страна на легитимни политически субекти, определени групи решават да "вземат нещата в свои ръце". Не само отвъд закона, а и отвъд основополагащото за съвременния демократичен свят разбиране за елементарни човешки права.

Уважаеми господин Димитров, на 06.06 2010 г. пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци се проведе митинг в защита на правата на чужденците в България. За повече подробности, моля да се запознаете с исканията на инициативния комитет, зад които застанаха граждани с разнообразни полтически убеждения, и с петицията за регулиране на статута на нелегалните имигранти.

Когато се говори за нелегални имигранти, повечето хора си представят разни престъпници и терористи. А много от тези хора всъщност са прекарали голяма част от живота си в България, понякога 20 или 30 години, получили са тук висше образование, сред тях има интелектуалци, развивали са бизнес, плащали са си данъците, наемали са на работа български граждани, допринасяли са за икономиката на страната. Изпаднали са в негелалност най-често по нелепи административни причини - не са платили навреме някаква такса или пък не са били в състояние да наемат на работа десет български граждани, или е възникнал проблем с подновяването на документите им от страната им на произход... Други са дошли да търсят бежански статут или хуманитарна закрила, отказан им е статут, но не са върнати в страните им по произход, а са оставяни да живеят без документи. Трети пък са имали лошия късмет да се родят деца на нелегални имигранти. Те са нелегални по рождение.

За съжаление, практически липсват процедури един нелегален имигрант да стане легален, дори и да е изпаднал в нелегалност по съвсем дребна или независеща от него причина. Известно ми е, че се подготвят промени в Закона за чужденците, но и в тях този въпрос не ми изглежда много добре уреден. Там се предвижда предоставяне на статут (чл. 25, т.12) на чужденците, които са дошли на територията на България (и не са я напускали) до 27 декември 1998 г. Това е преди 12 години. Значи може някой от 10 години да е в България, да не е извършвал никакво престъпление, и да продължава да е нелегален. По-притеснителното е, че тази дата се фиксира със закон. След 10 години хората, които сега са нелегални от 10, ще бъдат нелегални от 20 години.

Господин Димитров, можете ли да си представяте на какво няма да имате право в България, ако не притежавате документи за самоличност? Не само нямате право на легален труд и на здравно и социално осигуряване, ами нямате право на собственост, дори на мобилен телефон на Ваше име. Нямате право да живеете никъде, нямате право на образование, нямате право на собственост, нямате право дори да се ожените (може би Ви е известен случаят на бременното арменско момиче, което вече няколко месеца е затворено в Бусманци, просто защото иска да се омъжи за човека, когото обича, а той е нелегален имигрант... и това съвсем не е изолиран случай). И във всеки един момент могат да Ви затворят и да Ви държат година и половина в стая с още двадесетина човека и без достъп до тоалетната нощем. За сравнение, в Испания максималният срок на задържане е 45 дена.

Ако държавата не може да прецени дали да върне голяма група от хора в страните им по произход, или не, няма ли да е по-добре за всички, ако на тези хора се позволи да работят легално, да плащат данъци, да създават семейства, да дават образование на децата си? Според директора на Дирекция "Миграция" към МВР, издръжката на един чужденец в центъра за задържане в Бусманци струва 1000 лева на месец (какво получават самите чужденци за тези пари като битови условия, храна и хигиена, е отделен въпрос). Доскоро чужденците, затворени там, бяха около двеста, а сега са около стотина. Бихте ли пресметнали, господин Димитров, за каква сума става въпрос на година? И това са парите на данъкоплатците - все едно европейски, или български.

Господин Димитров, гледали ли сте филма на Иван Кулеков "Българският Гуантанамо"? Ако не, сега можете да го направите.

Господин Димитров, за съжаление, далеч не само нелегалните имигранти в България са дискриминирани от закона - това важи в огромна степен и за голяма част от чужденците със статут на дългосрочно пребиваване (освен ако не са от Европейския съюз или няма специални междуправителствени спогодби). Става въпрос за хора, дошли да работят в България за известен период от време, или хора, които са на практика имигранти, от дълги години в страната, но не са получили статут на постоянно пребиваване, противно на всякакъв здрав разум. Знам за чужденци, които са със статут на дългосрочно пребиваване от 30 години. Тези хора всяка година подновяват личните си карти за сумата от 500 лева, минавайки през едни и същи кошмарни бюрократични процедури. Въпреки че работят и плащат данъците си в България, те нямат право на социално и здравно осигуряване. Не разбирам основанията за това. Не е ли редно, ако работиш някъде и си плащаш данъците, да имаш право и на здравно осигуряване? Още по лошото е, че децата им нямат право на безплатно средно образование, а трябва да плащат, примерно, по 1000 евро на година. Затова много родители, особено такива, които идват от по-бедни страни, са принудени са спират децата си от училище. Господин Димитров, всички сме имали приятели, чиито родители са работили в чужбина и приятелите ни са учили в местните училища. Сещате ли се за някой свой приятел, който е нямал право на безплатно образование, докато родителите му са работели в чужбина?

Господин Димитров, вероятно знаете, че според статистиката около 14% от българските граждани са висшисти. Не знам дали знаете, че според правени изследвания висшистите сред чужденците в България са около 25%. Но със сигурност знаете, че истинската политика се прави не само с мисъл за това как да "скърпим" настоящето, а и с поглед към бъдещето. Засега разполагаме с образована имиграция, която не създава проблеми, каквито имат други страни с имигрантите. Но расте, господин Димитров, поколение необразовани имигранти, част от тях и нелегални. Не е ли сега моментът, когато да вземем мерки, за да си нямаме проблеми след 10 или 20 години? Защо да създаваме маргинализирани групи, защо да подхранваме сивата икономика?

Господин Димитров, у нас параноята по отношение на притока на чужденци е безпочвена. България е най-бедната страна в ЕС, в обозримо бъдеще няма да се нареди сред най-богатите, предоставянето на социални услуги е по-скоро символично, логично и притокът на чужденци изобщо не е голям. Но аз дори не говоря за предоставяне на достъп в страната на повече чужденци. Призовавам за спазването на елементарните човешки права на тези чужденци, които вече са в България. В период, когато българското население застарява и се чудим откъде да намерим работна ръка, вместо да се чудим да убеждаваме българите как да правят деца, нека се замислим и за тези чужденци, които са в страната ни, искат да работят легално и да си плащат данъците. И за децата им - дали да им позволим да получат образование и да се реализират като пълноценни граждани, които допринасят за икономиката, или ги обричаме на маргинализация и обричаме и държавата да плаща, за да ги храни и/или затваря.

Господин Димитров, призовавам Ви да изразите позиция по тези въпроси. Надявам се и на ясна и публична позиция от страна на Синята коалиция. Не настоявам позицията Ви (или тази на Синята коалиция) да съвпада с моята. Но съм убедена, че тя ще е основана на демократични ценности. А това е много важно, за да се даде цивилизована алтернатива на расисткото и ксенофобско говорене, което е толкова популярно в България и което оправдава насилието срещу всички, които по един или друг начин са различни.

Защото се надявам, че ще се съгласите, за да си истински гражданин в България, не е достатъчно да си етнически българин, важното е какво си направил за страната. Все едно дали си българин, ром, от Близкия Изток, Африка или Азия.

С уважение,
Светла Енчева


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.06.2010 г.

Акция "Нацистите"


Позволявам си да пусна и тук в блога днешната ми статията в webcafe, като поздравявам екипа на сайта, че я публикуваха без цензура. За контраст, предлагам да сравните оригиналното отворено писмо на ФАБ под заглавие "Кой кой е в градския транспорт и българската политика" с версията на същото писмо във вестник "Дума" и да откриете разликите ;-). Уважаема редакция на в-к "Дума", ако не ви стиска да публикувате нещо, което съдържа изрази като "Червената буржазия", "бившата ДС" и в което Политбюро на БКП се окачествява като мафия, по-добре хич недейте. Аз не споделям в огромната им част политическите и икономически възгледи на анархистите, но с удоволствие щях да им дам трибуната, ако други сайтове не го бяха направили. Защото властта и обществото имат нужда от елементарна политическа култура.

Следва статията, публикувана в webcafe:

Акция "Нацистите"

И аз като Мартин Лутър Кинг имам една мечта. Мечтая си в праведния сън на най-популярния ни министър - Цветан Цветанов, да му се присъни чуден папирус. А на папируса, с огнени букви, изписани членовете от 162 до 169 от Наказателния кодекс - за престъпленията срещу националното и расовото равенство, изповеданията, политическите свободи.

В този момент министърът се сепва и се събужда. Знае какво ще направи: ще обяви началото на акция „Нацистите".

Министър Цветанов се облича набързо и отива на работа, за да разпореди спешно старта на акцията. Още същия ден са арестувани огромна част от нео-нацистите, които от години тормозят хора с политически убеждения, цвят на кожата, етнос, сексуалност, външен вид или прическа не по вкуса им. Дават се на прокуратурата медиите и Интернет сайтовете, в които се проповядва расова, етническа или религиозна нетърпимост. Поставя се срок от една седмица за премахване на расистките и ксенофобски коментари в Интернет, в противен случай се търси наказателна отговорност на собствениците на съответните медии и сайтове. Съдът не се почесва, а признава съществуването на множество случаи на престъпления срещу правата на гражданите и дава адекватни наказания на извършителите.

В резултат на акция „Нацистите" много хора вече могат да се разхождат спокойно по улиците. Мъжете без бицепси не се страхуват да не бъдат убити, когато отиват в парка. Младежите с леви убеждения могат да отидат на митинг без да бъдат размазани с метални тръби. Чернокожите не ги бият и не ги наричат „маймуна". Ромите си отдъхват, че няма да бъдат кастрирани или направени на сапун. Гей парадът се провежда, без да се налага организаторите да се чудят откъде да съберат пари, за да платят на Охранителна полиция.

В този момент се сепвам и се събуждам от мечтата си. Забравила съм да напиша на мъжа си есемес, че съм се прибрала благополучно и не са ме пребили онези с железните тръби за наказание, че съм организирала митинг в защита на чужданците. Поправям пропуска.

И ме обхваща носталгия за времето преди неделя, 06.06.2010. Инициаторите на митинга за защита на правата на чужденците бяхме убедени, че можем да го организираме на практика без пари. Защо да си поръчваме винилови транспаранти, след като можем да се простим с някои стари чаршафи, да ги нарежем и да пишем върху парчетата? Защо да откриваме банкови сметки, след като всеки съпричастен може да допринесе с каквото иска и може? Защо да плащаме на Охранителна полиция, след като полицията така и така е длъжна да ни пази, а ние сме били на среща в СДВР по искане на общината и сме обяснили какви хора не бихме искали да бъдат допускани наоколо?

Беше толкова приятно изненадващо, че някой, когото дори не познаваш лично и не е свързан с организаторите, е произвел голямо количество баджове, друг е направил плакат вкъщи, трети е разпечатал листовки, четвърти си е направил тематична фанелка по своя идея. И толкова обнадеждаващо, че е възможно в името на каузата за защита на правата на чужденците различни групи да направят компромиси, за да може да се привлече по-широка обществена подкрепа.

Еуфорията продължи до момента, когато разбрахме за пребитите младежи. Защо се случи, къде сбъркахме? Нали съвестно и доброволно изпълнихме всички изисквания на общината? Нали, когато пристигнахме, отидохме да се представим на полицията и бяхме осигурили няколко момчета за коменданти, каквото беше предварителното желание на СДВР (въпреки че полицията, присъстваща на митинга, не прояви интерес да разбере кои са те)? Нали един от съмишлениците ни, който ни помагаше с организацията, още към 10.30 ч. предупреди полицаите, че около мястото, където десетина минути по-късно е станал инцидентът с трамвая, се навърта съмнителна група? Нима трябваше да платим, за да си свърши полицията съвестно работата?

Случилото се в трамвая и официалните интерпретации на институциите след това (начело с МВР, оглавявано от Цветан Цветанов) са поредният пример, че тези институции в България гарантират не правата на гражданите, а собственото си укрепване и възпроизводство.

Когато се представя инцидентът като конфликт между някакви анархисти, се гарантират топлите отношения с единствения сигурен коалиционен партньор - откровено националистическа и фашизоидна партия.

Когато се държат в „дома" в Бусманци хора, които по закон не бива да са там, се гарантира издръжката на този огромен комплекс от сгради и на персонала, който работи в него. А може би дори хартисват пари, ако се вярва на твърдението на директора на Дирекция „Миграция", че издръжката на един от „настанените" струвала 1000 лева на месец. 1000 лева на месец - това са един милион и двеста хиляди лева държавни пари за сто чужденци на година. А задържаните доскоро бяха близо двеста - смятайте! За тези пари, чужденците в „дома" дори не получават право на достъп до тоалетната нощем, а храната им е, по израза на директора на лагера Йотко Андреев, подходяща за „временно настаняване", а не за „постоянно пребиваване".

Когато големи групи чужденци се държат (понякога практически цял живот) без легален статут или с легален статут, но без право на здравеопазване и на безплатно средно образование, се работи по създаването на маргинализирани групи, за които после да се казва, че „създават проблеми" и така се укрепват ксенофобските нагласи.

Когато същите тези хора нямат гарантирано право на законова защита от административен произвол, стават податливи на корупция, от която е възможно да се облагодетелстват институциите, които упражняват въпросния произвол. Когато нямат гарантирано право на защита от расистки и ксенофобски посегателства, въпрос на време е да се стигне до ответно насилие.

Казах, че тези хора нямат гарантирано право на защита... а ние имаме ли? На митинга в защита на чужденците имаше и скандирания: „Всички сме нелегални". Да, изглежда, че май в собствената си страна всички сме чужденци.

И всичките сме нелегални.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.06.2010 г.

"Малко са ви били"

(снимка: Виктор Лилов)



"e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!"

Това гласи анонимен коментар към предишния ми пост. Публикувах го, както съм публикувала и други идиотизми - за назидание на авторите им.

Уважаеми биячи, това съм аз. Чувам, че имате списък със снимки на хората, които смятате да набиете. Сега можете да добавите и тази снимка.

Да не забравя - с мегафон ми услужиха момчетата от ФАБ. Благодаря им за което, защото от инициативния комитет така и не успяхме да намерим мегафон. После същите момчета не ме оставиха да си ходя сама и да попадна на вас, а ме прибраха в колата си и ме оставиха на Окръжна болница, където отидоха на свиждане на онези, които сте пребили.

Направиха го, въпреки че не съм нито с лява, нито анархист, ами съм, както биха се изразили, с либерални и хипарски убеждения.

Направиха го, защото, въпреки че сме различни, се борим за една кауза и в това сме заедно.

Направиха го, защото сме хора и защото не биха желали да се излага на риск невинен човек, пък дори и либерал и хипар.

Уважаеми биячи, не ме е страх от това, че познавате лицето ми. Колкото повече лица познавате, толкова по-малко от тях ще можете да биете.

Уважаеми биячи, наричам ви уважаеми, защото и вие сте хора. С изключение на това, не ви уважавам. Не уважавам и насилието (нали уточних, че съм хипар). Не уважавам и национализма. Не уважавам и неонацизма.

п.п. Уважаеми министър Цветанов, моля Ви, не наричайте неонацистите "десни анархисти". Нацист-анархист е оксиморон (казано на понятен език - дървено желязо). Борбата с престъпността само ще спечели, ако наричаме нещата им с истинските им имена.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.06.2010 г.

На 06.06 ще се прави история


[Видео: Silver Beat Collective направиха парче по арменски мотиви, което се казва "Аревик", и се постараха то да е готово преди митинга пред Бусманци]

Назряват важни промени в отношението към чужденците в България и напоследък се появяват все повече знаци за това. Поредният знак разбрах тази сутрин - скоро след като Административният съд в Монтана отмени заповедта за задържане на Давид, Върховният административен съд се е произнесъл относно несъвършенството на българското законодателство в областта на задържането на чужденците. Такива неща не стават всеки ден. Някои са ги чакали голяма част от живота си. Или години в Бусманци, което е същото.

Поздравления и за ВАС, и за адвокат Валерия Иларева. Не мога да не цитирам част от нейния коментар за решението на ВАС:

Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА. Така и с този случай. Осем месеца след като поех случая му, след като дълго ме бе чакал да се върна в България и ме бе посрещнал с огромни очаквания, моят клиент Уинфред е все още зад решетките в Бусманци. Сигурно много хора ще си помислят, че Уинфред е можело да си намери по-добър адвокат дето няма да развива пионерски за нашите ширини правни аргументи, а ще направи туй-онуй да го изкара и толкоз. Затова днес когато му се обадих да му съобщя, че точно по НЕГОВИЯ случай Върховният съд се е произнесъл с акт, който ще подобри положението на ВСИЧКИ негови задържани събратя, аз му благодарих за жертвата на вяра и търпение, с които той дочака този победен изход. И му казах, че си е струвало. Защото върху такива съдебни прецеденти се гради правовата държава в противовес на „връзкарската” държава. Защото заради такива съдебни прецеденти следващите поколения ще могат спокойно да упражняват правата си, а не да разчитат на „добри” „адвокати” да ги „уреждат”.

Митингът пред Бусманци утре е в защита на човешките права на чужденците в България. Не само за красивата и бременна Аревик или чаровния Давид, или за изгряващия рапър Ола и художника Джавед, които нямат право на образование. Нито за Уинфред, който е от 30 години в България, но е в Бусманци или за Питър - от 21 години в България, завършил журналистика в СУ, но длъжен да се подписва всеки ден в полицията. Не за осакатения от расисти Насредин, който досега не е получил справедливост за стореното му, не за младия футболист Майк, буквалното накълцване с нож на когото е довело до първата осъдителна присъда (от пет години затвор - сравнете с Майкъл Шийлдс) за нападение срещу чернокож у нас. И не за жените с малки деца, дошли в България да търсят закрила и от границата закарани директно в Бусманци.

Митингът пред Бусманци е за всички чужденци в България, чиито права са нарушени. И не само защото техните права са гаранция за нашите, както правилно отбелязва Даниела Горчева. А защото са хора. Нека "нормалното поведение" у нас бъде това, което признава и на другите хора правото да бъдат хора.

Неделя, шести юни, от 11 до 13 часа. Повече подробности за това къде и как (и как не) - тук.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.06.2010 г.

На 06.06 да покажем, че не сме ксенофоби!


На 06.06 от 11 до 13 часа пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци ще се съберем хора, които искаме правата на хората в България да се спазват. Чужденците са хора и те също имат основни човешки права, които не може да им бъдат отнемани - например правото на свобода, на защита на човешкото достойнство, на образование, на личен и семеен живот.

Събираме се в Бусманци, защото "Българският Гуантанамо" се превърна в символ на нарушаването на правата на чужденците в България. Но целта ни не е само да защитим затворените в "дома", а всички чужденци у нас, чиито права се нарушават поради неуредените и дискриминационни елементи в законодателството ни и многобройните случаи на административен произвол. Искаме да покажем, че не всички в България са ксенофоби и расисти.

Четиримата организатори на събитието - Иван Кулеков, Яна Тавание, Виктор Лилов и аз, го правим в качеството си на личности и граждани. Разчитаме, че и вие ще дойдете като личности и граждани. Категорично не желаем инициативата ни да бъде свързвана с никакви организации, партии, политически или религиозни ориентации. Призоваваме на митинга да няма никакви политически символи и лозунги. Всеки е добре дошъл, включително и политиците, независимо от коя партия, но в качеството им на граждани. Нека оставим политическите си убеждения у дома за два часа.

Защото се събираме, за да защитим правата на чужденците в България. Имаме цели, които са реалистични и изпълними в обозримо бъдеще. Може би сме стигнали до тези тях, водени от различни ценности. Но сега важното е това, което ни събира. Правата на не-българите са все още нещо твърде непопулярно в България, за да си позволяваме лукса да спорим кой ги защитава най-правилно.

Заповядайте и вземете, на първо място, себе си. На второ място - всичко, което ви хрумва, че би създало подходящото настроение на митинга - балони, свирки, кречетала, музикални инструменти, тематични фанелки... На трето място - близки, приятели, съмишленици. Второто и третото не са задължителни :-). Четвърто, добре е да сте с удобни обувки. За всеки случай. Пари не искаме (и не раздаваме), можете да помогнете с разпространение на информация за събитието, с присъствие на митинга, или дори с няколко думи за морална подкрепа.

Добавка: много е важно да си носим личните карти! Разбира се, за тези от нас, които имат лични карти - нелегалните имигранти разполагат в най-добрия случай с едни хвърчащи листчета, а често и това нямат.

Нека не носим със себе си алкохол и всякакви други вещества, които биха попречили на ясната ни преценка и, разбира се, оръжие. В района не помня да видях кофи за боклук, но ще помоля да имате предвид, че след събитието организаторите са длъжни да почистят - надявам се да не ни се налага да има много какво да почистваме ;-).

Нека не провокираме полицията по никакъв начин. Полицаите изпълняват служебните си задължения. Ако случайно се появят ксенофоби, които да провокират събитието, полицията ще е тази, която ще ни защитава.

Точният адрес на мястото, пред което се събираме, е: Бусманци, бул. "Ген. Йосиф В. Гурко" № 65а. Минавате кв. "Дружба" и сте там. Маршрутка №35 може да ви свали съвсем пред "дома". Маршрутка 19 също минава през Бусманци, но не мога да твърдя със сигурност къде точно. Човек за 15-20 минути може да намери мястото, предполагам. До този китен "квартал на София" пътуват и автобуси 8, 10 и 14, които можете да вземете от квартал "Дружба".

Ако възнамерявате да дойдете и имате акаунт във Facebook, можете да се включите в списъка на потвърдилите тук. Ако искате да разпространявате листовки за събитието (виртуално или на хартия), ето една.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?