Днес преди една година. Пропуснато обаждане, докато съм отивала на работа. Ужасяваща новина в Интернет. Шок, сълзи, връщане на пропуснатото обаждане, сълзи, излизане от работа, сълзи, тролей, сълзи, "Шишман", сълзи, обикаляне около парламента, сълзи, "Шипка 6", каркаде с мед, сълзи, "Wish you Were Here", "Over the Rainbow", усмивка, сълзи, телефонно обаждане, "седнала ли си", втора версия на ужасяващата новина, първоначално облекчение преди безкрайната спирала от въпроси без отговор, чакане, сълзи, идват един по един, сълзи, разговори, каркаде с мед, сълзи, сглобяване на парчета информация, нови шокове и въпроси, сълзи, въпроси, прагматични решения, убеденост, че трябва да блогна, вкъщи, мобилизация, започвам да пиша в блога, Крис се прибира, говорим, няма интернет, записвам черновата на флашка, отиваме в "Онда" в мола, интернетът е ужасен, успявам да блогна, от копирането и връщането в поста форматът се е оплескал, решавам да го оставя за спомен така - с двойни разстояния между редовете, писма, започващи със "съжалявам" до хора, които бях въвлякла в кошмара, надявайки се, че знаят нещо, писмо от човек, изпреварил моето до него, реакции от хора, които не очаквах, вкъщи, туитър, сутрин, работа, сълзи, мобилизация, сълзи, мобилизация, сълзи, погребение, туитър, разговори, сълзи, протестни писма, мобилизация, рожден ден, прехвърляне на домейн и хостинг, мобилизация, активност, туитър, сълзи, дни, седмици, месеци, а сега какво да направя повече.
Когато каза "приятелите ще ме преживеят", да беше обяснил и как.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар