Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.02.2012 г.

Класация на Неуютен блог за качествена журналистика и псевдожурналистика

Както оповестих вчера, хрумна ми да направя собствена оценка за качествена и некачествена журналистика, като използвам категориите на Асоциацията на европейските журналисти - България. След като съм отличена с първо място за журналистика, сигурно имам право да се произнасям кое е добра журналистика и кое - не. Шегувам се, разбира се - коя съм аз, че да съм критерий. Изразявам единствено личната си позиция и никого не ангажирам с нея. Затова моля да няма обидени - нито че не са отличени, нито че не си харесват отличието. Ако се чувствате засегнати, просто си кажете "тази пък коя е".

И все пак, въпреки че съм никоя, съм убедена в решенията си на кого какво отличие да "връча". Което не прави избора ми изчерпателен, но не си и поставям за цел да награждавам всички, които според мен заслужават.

Следва класацията за качествена журналистика на Светла Енчева за 2011 г., която се състои само от първи места :-) (наградите са морални - материално или вещно изражение засега не предвиждам):

"Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" - първо място си поделят Иван Бакалов ("Електронен вестник") и Албена Тодорова (блог, туитър). Иван Бакалов - заради последователното отстояване на професионални стандарти и ценности с цената да бъде извън "системата". Доколко материалите му реално са станали "коректив в обществото" не знам, но той продължава да изговаря неща, които "казионните медии" не смеят. Албена Тодорова - заради информацията за земетресенията в Япония, която споделяше в Туитър. Посредством тази информация и самообладанието, което успя да запази, Албена Тодорова повлия ограмотяващо на родните медии и се превърна в реален нормализиращ коректив на общественото мнение (по-скоро обществена истерия по него време).

"Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" - предаването "Малки истории" по БНТ с водещ Мартина Шопова. На "Малки истории" точно това му е целта - да разкрива социалната значимост на уж маргинални теми. И го прави талантливо и въздействащо.

"Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България". Първото място категорично е за Веселина Седларска. Веселина Седларска е личното ми журналистическо откритие за 2011 г. (писала е десетилетия преди това - моя си е вината, че не съм я чела). Пише хем изключително интелигентно, хем въздействащо, хем аналитично, хем смело, хем с гражданска позиция. Тези неща рядко се случват заедно. Определено един от най-добрите съвременни български публицисти, на които съм попадала. Надявам се някога да получи много голяма награда.

Асоциацията на европейските журналисти е присъдила (напълно справедливи, според мен) "отличия" и за псевдожурналистика, та ще се разпиша и аз:

"Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси": Николай Бареков, за цялостен принос.

"Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора" Отличието отива за всички медии (т.е. повечето от съществуващите в България), които не се съобразяват с човешкото достойнство и уважението към личния живот, когато отразяват било трагедии, било заподозрени в престъпления. Особено когато става въпрос за деца. Специална награда давам на Мартин Карбовски за манипулирането на разследването на убийството на Яна Кръстева.

"Принос за влошаване на българската медийна среда": Тук награди могат да бъдат давани много, но личното ми отличие отива за "Дневник" - поради превръщането му в онлайн притурка на неутвърден вестник и олекването му откъм сериозни и смели анализи и коментари. Като апотеоз на въпросното олекване вестникът се лиши от най-добрия си публицист (знам, че публицистът не желае да бъде споменавано името му в тази връзка и не го споменавам от уважение). Все по-малко качествени материали могат да бъдат прочетени в "Дневник". Там още работят и прекрасни журналисти; проблемът е по-скоро в политиката за развитие на медиата. Жалко, защото "Дневник" беше сред малкото сериозни медии в България.

Ако не забравя, мога да направя класация и догодина.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Няма коментари :

Публикуване на коментар