Конкурс за есе "Моите цветове"

Да си призная, трудно ми е да оценявам художествени произведения. Предпочитам изкуството да бъде преживявано, не оценявано. От друга страна, давам си сметка, че конкурсите са форма на признание, а понякога и начин да бъдат забелязани талантливи автори.

Доста се колебах, когато мой приятел, който е сред организаторите на тазгодишния "София Прайд", ми предложи да стана член на журито на конкурса "Моите цветове", който е част от културната програма, свързана с парада тази година. След като получих малко повече информация, реших да приема, защото темата за есе ми хареса и защото мисля, че е добре да има инициативи, които "отварят" контекста на събитието.

Дори не попитах кои са другите участници в журито. Впоследствие разбрах, че са Ива Рудникова и Станимир Панайотов.

Получих разрешение да публикувам тук, в Неуютен блог, есето, което ми хареса най-много (ако има такова), независимо дали е наградено, или не.

Поне засега няма общи критерии за оценка на есетата, но искам да споделя какви са личните ми:

• Да докосва. Основна мисия на изкуството е докосва, според мен.
• Да е оригинално, да бяга от клишетата. Да ме изненада с гледната си точка.
• Да избягва генерализации, като например "всеки човек..." или "всички хора...", или пък "няма човек, който...", "никой на света не иска еди-какво си" и т.н.
• Словото е достатъчно силно само по себе си. Курсиви, подчертавания, писане на думи с главни букви намирам по-скоро за излишни в едно есе.
• Да е добре структурирано. Не мога да дам универсална рецепта за структура, тя зависи от избраните стил, подход и пр. Приемам и всякакви структурни провокации, стига да са съзнателно търсен ефект. 
• Ако в есето се доказва някаква теза, очаквам тя да бъде максимално добре аргументирана. Но не държа в есето непременно да се доказва теза.
• За мен изобщо не е задължително есето да е свързано с ЛГБТ проблематиката. Както виждам, и организаторите казват: "Няма ограничения и по отношение на стила и посоката на разсъждение."
• Предпочитам препоръчителната дължина от 600 думи да се спазва (е, не точно до думата), но бих направила изключение за много по-кратко или много по-дълго есе, ако много ми хареса.
• Разбира се, да е грамотно. Допускам и "издевателства" над официалните норми (например липса на главни букви и/или на препинателни знаци и пр.), ако си личи, че са съзнателно търсен ефект. 

Ще се радвам да се включите. Може и анонимно, и не - както предпочитате. Есетата се изпращат на адрес info@sofiapride.info. Крайният срок е 22 юни.

Самата аз се изкушавам да напиша нещо - разбира се, извън конкурсната програма и след края на конкурса. А дали дотогава още ще ми се пише по темата - не знам :-).

Пожелавам на осмелилите се много вдъхновение и приятно писане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог