Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.11.2014 г.

Новата версия на ePay.bg



Още един пост от рубриката "непоръчано продуктово позициониране".

Клиент съм на ePay.bg от 2006 г. Възможността да си плащам сметките и някои от данъците (например местните данъци, за другото нямам електронен подпис) по интернет е единствената причина да изпитвам удоволствие от плащането. Като си спомня на какви опашки съм чакала и какви сърдити служители има по гишетата, как се случваше някой намусен охранител да остави сума ти хора да чакат навън в студа (или в жегата) и да пуска само по един-двама души, как да не се радвам?

Преди два дни видях, че ePay има нова версия. До 15 януари ще е тестова, а след това ще замени досегашната. Влязох да я разгледам и да видя как работи, че имах и сметки за плащане. Новият дизайн ми се видя прекрасен, мек и приветлив, светъл, лек, по гугълски минималистичен. Забелязах и подобрения във функционалността. Например, ако имате sms защита на плащанията като мен, старата версия изисква първоначално да заявите получаване на sms код, в противен случай не можете да платите. В новата версия не видях къде да цъкна за есемес кода и реших да проверя какво ще стане, ако премина директно към плащането. И системата сама се сети да ми прати есемес с код, с който да потвърдя плащането. Умно!

По повод на новия дизайн на ePay и 15-годишнината на сайта - поздрав с едно парче на "Воцек и Чугра":



Знаете ли защо поздравът е точно с "Воцек и Чугра"? Какво е общото между тази група и ePay? Жокер - кой е китаристът с очилата и мустаците?

П.п. Напомням, че пиша само непоръчани похвали на продукти, услуги, фирми и т.н., и единствено по собствено вдъхновение. Ако искате да рекламирам нещо в блога - ами не, с огромна вероятност няма да стане.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


1 коментар :

  1. Клиент съм на ePay.bg.
    Възможността да си плащам сметките по интернет е
    единствената причина да изпитвам удоволствие от плащането. Като си
    спомня на какви опашки съм чакала и какви сърдити служители има по
    гишетата, как се случваше някой намусен охранител да остави сума ти хора
    да чакат навън в студа (или в жегата) и да пуска само по един-двама
    души, как да не се радвам?...

    ОтговорИзтриване