Митко от „Действие“: Ако белите връзки на кубинките бяха за вас

Митко от „Действие“. Снимката е моя, от Международния ден срещу хомофобията, 2014 г.

Публикувам, с изричното му съгласие, отвореното писмо на Митко от Младежката ЛГБТ организация „Действие“, качено на фейсбук страницата на организацията. Заглавието е мое. Не знам дали съм чела по-силно нещо на тема София Прайд, но колкото пъти го чета, толкова пъти ме хваща за гърлото. Смятам, че повече хора трябва да го прочетат и ще се радвам, ако се намерят медии да го препечатат.

Нямам какво да добавя към думите на Митко, освен само едно пояснение: цисджендър са хората, при които физическият и психологическият пол съвпада, т.е. обратното на транс. Хрумва ми само заигравка с известното стихотворение на Джон Дън, използвано за заглавие на романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“:

не питай за кого са белите връзки на кубинките
те са за теб

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, ваше светейшество Борисово,

Знам, че не знаете защо ходим на София Прайд, защото така и не дойдохте да видите. Така и не прочетохте. Така и не разбрахте, че не е гей парад.

Скъпи хетеро и цис приятели, никога не ви го казвам, за да не ви обидя, но мен ме бият, а вие само гледате отдалече.

Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми. Когато нападат някой на 500 метра от дома ти, защото е гей, ти си там. Скъпи Николай, скъпа Мария и прекрасното ви бебе Бела, ако знаете, че в София има 1000 души, които с гордост биха носили скалпа на Николай, Мария или Бела, и вие щяхте да сте там. Ако знаехте, че скинарите носят бели връзки на кубинките си като награда. За това, че са пребили някой чужденец или гей. Ако знаехте, че белите връзки са за Николай, Мария или Бела, вие щяхте да сте там, под падащите Молотов в главата ви. Щяхте да сте под хвърчащите камъни всеки път, когато видите някой с избръсната глава на улицата. Щяхте да усещате бухалки по ребрата си всеки път, когато в парка група момчета с черни обувки се мръщят.

Минаха 6 години, откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат, че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново.

И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме.

Минаха 5 години и една седмица, откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава.

Минаха 5 години, откакто сестра ми се ожени в българска православна църква. Тогава бях там, върнах се специално. Мъж в дълга черна рокля сложи корони на сестра ми и на мъжа, от когото беше бременна, и ги благослови. Не каза нищо за камъните, но камъните падаха навсякъде около мен, заедно с коктейлите Молотов. Глътка вино и пита с мед. Аз никога няма да мога да се оженя в България. Сестра ми никога повече не дойде на прайда и не ме попита дали имам приятел.

Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта.

Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки „Ще ви изкормя бе, педали“. После си хванахме таксита.

След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.

1200 съобщения.

Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘

Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“.

Защото след цял живот подигравки и заплахи от премиера и от улицата всеки от нас е „Ами, да“. След 5 години тормоз в гимназията това не са съобщения, които могат да те впечатлят. След като знаеш за какво са белите връзки на кубинките.

Знаеш, че Николай и Мария няма да дойдат на следващия София Прайд, надяваш се поне Мария да дойде сама.

Молиш се Бела никога да не получи такива съобщения. Развяваш дъга, надявайки се никога да не я ритат кубинки след целувка с приятелката ѝ Анджела.

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, никога не ви го казвам, но всяка сутрин се събуждам и дори не се замислям дали днес ще ме набият или само ще ме обиждат от телевизора. Или днес най-после Радослав Танев ще се е събудил с абстиненция и наистина ще ме убие.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, ще минат още 2 седмици, 5 години, 6 години и мен ще ме бият, а вие само ще гледате.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, не дойдохте на прайда, защото това нищо няма да промени. Но и не писахте на кметицата, че е кретен да разреши рецидивисти да се събират до прайда. Не харесахте страницата на прайда и няма да разберете кога е следващия. Дори не написахте нищо във фейсбук по повод прайда, не ми се обадихте да питате дали съм добре.

Оставам ваш и нищо не ви казвам, когато ме бият, подиграват и обиждат,

Митко от Действие

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Сбогом, marginalia.bg!

Днес се навършва точно половин година от смъртта на татко. Мислих си за това вчера в следния контекст – за тази половин година ми се случиха точно три тежки раздели. Първата и най-тежката, разбира се, беше с баща ми. Втората и третата не са с хора и са по мой избор, но все пак са трудни загуби за мен с неща, които много съм обичала: преди месец прекратих отношенията си с ДЕОС, а от вчера вече не съм част от сайта „Маргиналия“.

Когато пишех последния си текст за „Маргиналия“, още не бях сигурна дали ще ми е последен. Статията ми беше, както е лесно да се предположи, реакция по отношение на интервю, публикувано на сайта във вторник. Конкретният повод за напускането ми обаче не беше и самото интервю, а дискусия около текста ми, случила се след написването и преди публикуването му. Искам да благодаря на Юлиана Методиева, че допусна статията ми до публикуване.

В интерес на истината, протестирала съм (в рамките на редакцията) и срещу други публикации в „Маргиналия“. Повечето от тях са били написани от леви политически позиции. Възраженията ми са били не срещу това, че позициите са леви, а по отношение на манипулативността на доказателствената част. Така че за мен не е от решаващо значение, че е взето интеврю от националист. Дяволът е в детайлите. Надявам се, че в прощалната си статия съм успяла да го обясня.

Самата дискусия преди излизането на коментара ми, както и двете публикации, са само върхът на айсберга. За самия „айсберг“ предпочитам да не говоря. Блъскала съм се в него повече от три години по собствен избор, защото съм обичала „Маргиналия“. От много блъскане понякога съм заобичвала и самия айсберг, някак.

Ще кажа само, че за мен най-важното е: какво се разбира под редакция, как работи една редакция, както и – в не по-малка степен – какво е отношението към аудиторията. Именно критичните въпроси на читатели ме провокираха да напиша последния си коментар за сайта.

Трудно е да се обясни колко много ми е скъпа „Маргиналия“. Кръстник съм на сайта, както и един от основателите му. Лъчо, мой скъп приятел, пък ни подари прекрасното лого, което сте виждали.

Заради „Маргиналия“ напуснах добре платена работа на трудов договор с готини колеги, но не съм съжалявала нито за миг. Още повече, че с вече бившите ми колеги станахме добри приятели. Не съм съжалявала и след като ми стана ясно, че „Маргиналия“ не е начинание, с които човек може да се издържа. Нито съм отишла в „Маргиналия“ заради парите (които ги нямаше), нито съм останала с надеждата, че някой ден ще забогатеем. За мен беше важно, че има медия, специализирана в човешките права, и че аз съм в нея. Напускайки, се отказвам и от по-голямата част от хонорарите по проект, които иначе бих получила.

Освен да пиша текстове за петък и новини за вторник и петък, работата ми за „Маргиналия“ включваше следното:

• редактиране на останалите новини;
• коректорска работа по (огромната част от) останалите публикации и оправяне на проблеми с форматирането;
• правене на снимки;
• изнамиране на снимки със свободен лиценз;
• оразмеряване, описване и прочее на горните и на други снимки;
• всякакви технически въпроси, свързани със сайта, които са ми по силите, като се почне от оправяне на категории, мине се през промяна на съдържанието на страници и се стигне до правенето и на банери;
• всекидневно публикуване на страницата във Facebook – само когато физически не можех, молех да ме заместят
• в редки случаи – намиране на външни автори (защо случаите са редки, е друга тема)
• отделно – работа по проекти, тогава, когато е имало такива.

За периода от създаването на „Маргиналия“ помня два пъти да съм си вземала „отпуска“ за по една седмица. По време на първата „отпуска“ обаче спонтанно написах новина, която и до днес е най-четената в „Маргиналия“. Покрай смъртта на баща ми също не бях на линия 2-3 дена. И е имало още няколко пъти, когато примерно съм била на път, конференция или нещо друго. Може да съм свирила до 2-3 часа посред нощ, но сутринта съм била на линия да редактирам новина и да пускам във фейса. В продължение на две години имаше и едноседмични летни почивки около рождения ден на Юлиана Методиева. Но тогава подбирахме стари интересни публикации и ги пускахме във фейса, за да напомняме за себе си. Първата година това върших аз, втората – Емил Коен.

Но никога не ми е тежало, че хем нямам заплата, хем нямам 4 седмици годишен отпуск.

Толкова съм свикнала, като стана сутрин, още пиейки чай, да се захващам с „Маргиналия“, че ми е странно, че от понеделник няма да го правя. Но има с какво да си уплътнявам времето. Като по-постоянни занимания – ще продължавам да уча немски, а от есента се надявам да запиша един курс по уеб дизайн. Ще пиша повече в блога, който бях позанемарила. „Неуютният“ ми блог е единственото само мое място за публично изразяване и ще продължи да бъде такова. Ще работя тук-там на свободна практика.

Макар последните години да се бях посветила основно на „Маргиналия“, съм регистрирана и се възприемам като работеща на свободна практика. Заради „Маргиналия“ съм имала случаи да отказвам да пиша за други медии, но вече съм на линия – стига работата за въпросната медия да не е проблем за съвестта ми (за „Блиц“ и ПИК например не бих писала) или да не се иска от мен да направя нещо, в което не се чувствам достатъчно компетентна.

Имам и определена идея за бъдещето, но не бих я реализирала прибързано – преди напълно да е изкристализирала и преди да съм в състояние технически да я осъществя.

С читателите на „Маргиналия“ не се разделяме – ще пребиваваме заедно тук, на други места и помежду.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Поздрав за мразещите

След като публикувах отворено писмо преди няколко дена, научих за себе си доста неща. Например, че заради такива като мен трябва да върнат смъртното наказание. По въпроса как точно да бъда убита има известни спорове – едни предлагат да бъда обесена на площада, а други – да бъда линчувана. Има и идея в духа на модата на Аушвиц – от кожата ми да се направи лампа.

Разбрах, че ироничните критики могат да бъдат по-непростима проява на омраза от призивите за убийство – зависи по отношение на кого са критиките и призивите.

Разбрах също така, че съм нещастна кучка. Все съм си мислила, че съм щастлива кучка, но очевидно хора, които не ме познават лично, са наясно със статуса ми на кучка по-добре от мен. Както и че съм грозна и затова съм лесбийка – никой мъж не би си легнал с мен. Това последното (в една или друга вариация) не ми го казват за сефте. Ми грозна съм, какво да се прави. От което задължително следва, че съм и тъпа.

Не пропуснаха да ме посъветват – къде без това – да си родя дечица.

Всички вас, които упражнихте омразата си върху мен, поздравявам със снимката горе. Не мисля, че разбирате от аргументи, дано поне схващате образи. Макар и в това да не съм убедена.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Отворено писмо до Първата дама Десислава Радева относно статуса ѝ за София Прайд и ХИВ

Писмото, което ще прочетете по-долу, е изпратено на официалния имейл адрес на президентството. Тъй като Десислава Радева е активна във Facebook, за всеки случай ще я тагна и там.

ДО

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА РАДЕВА,

ПЪРВА ДАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаема госпожо Радева,

Обръщам се към Вас по повод на статуса Ви за София Прайд, публикуван в социалната мрежа Facebook и разпространен в български медии.

Акцент върху превенцията от ХИВ присъства в повечето издания на София Прайд. Защото сред ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуани, транс и интерсекс) хората има такива, които принадлежат към една от рисковите групи по отношение на ХИВ, а именно – групата на мъжете, които правят секс с други мъже.

Мъжете, които правят секс с мъже (в специализираната литература – МСМ) са не само гей и бисексуални. Те нерядко са и хетеросексуални мъже, поставени в ситуация на концентрация на мъже и отношения на власт и подчинение, особено когато е съчетана с липса на жени. Места, където мъже масово правят секс с мъже, независимо от сексуалната си ориентация, са например затворите, армията, институциите за деца и младежи.

Оценявайки Вашата ангажираност към темата, Ви предлагам да станете инициатор и патрон на кампания за превенция от ХИВ/СПИН, чието начало да съвпада с началото на летния сезон – 22 юни. През лятото, както е известно, сексуалните контакти се интензифицират. Затова една кампания, насочена към рисковите групи на заразяване по полов път, включително мъжете, които правят секс с други мъже, ще бъде особено навременна. Лично се ангажирам да осигуря съдействие от водещите ЛГБТИ организации в България, както и от организации, работещи в областта на превенцията от ХИВ/СПИН.

За да има резултат, една такава кампания следва да обхване най-популярните ни летни курорти, затворите, Българската армия и институциите за деца и младежи. Вашият авторитет в Българската армия ще е от особено значение за успеха на кампанията.

За Вас, като Първа дама, патронирането на тази благородна инициатива ще донесе много позитиви. При наличие на желание от Ваша страна, с ЛГБТИ организациите в България ще Ви информираме от какви права конкретно са лишени ЛГБТИ хората в България, какво точно им е забранено и какво може да се направи, за да не е така.

Уважаема госпожо Радева, за да бъде успешна превенцията от ХИВ/СПИН, е нужно да сме на първо място хора, а чак след това – родолюбци. Доказано е, че поставянето на родолюбието начело в борбата с вируса води до противоположни резултати. Пример за това е Русия, която от родолюбие отказва да признае размерите на проблема сред населението си. Затова носителите на вируса в страната вече са над един милион и съставляват около един процент от населението.

С уважение и очакване да подкрепите инициативата,

Светла Енчева,
носител на отличието „ЛГБТИ личност за пример“ за 2016 г. на организацията „Действие“

София, 12 юни 2017 г.

П.п. Надявам се, че котаракът Ви е добре и няма котешки СПИН. Съветвам Ви да се погрижите той да не се отдава на случайни сексуални контакти, независимо дали с мъжки или женски котки.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог